Прикрити, скрити,
нежно се обичаме.

И трием чатове
и лъжем се.

От ежедневието бягаме.
Но сплитаме съдби.

Във свят лъжовен, трудно истински,
пак крием се. Защото ни боли.

Защо не си признаем,
Защо мълчим.

Че ежедневието ни, неискрено,
ни мачка и боли.

Целуваме се тайно, крием се.
За да не нараним.

Разделяме се
вътрешно.

Кое от тях е истинско.

Туй скритото
или това във хорските очи.